Мерките през Средновековието. Царство на хаос и неточности
Литри, часове, километри – това са мерни единици, които през днешния ден са известни на всеки човек от ученическия чин.
Процесът на приемане на тези величини от света обаче не минал без трудности. Например, Англия и нейните бивши колониални владения към момента употребяват остарялата система от ограничения.
Въобще, историците, които се сблъскват със средновековната система от ограничения, се озовават в едно царство на безпорядък, грешки и просто неща, които не могат да бъдат обяснени с рационална логичност.
Въпросът е, че ч овек се ражда без способността да брои. Понятието за мярка е персонално или даже групово усещане. В същото време колективите имат свои лични разлики за ограниченията: в фамилията, племето, нацията и т. н . Затова и поражда другият темперамент на данните, които участват в писмени те източници.
Нищо чудно, че гръцкият влъхва Протагор споделя: „ Ч овекът е мярка за всички неща “. Футовете, с тъпките, инчовете, лактите, чувалите, снопите като цяло нямат еднообразно аритметично значение, особено през Средновековието. На образец, съотношението сред една цялостна мяра зърно и една купчина зърно може да варира от една до две единици. Измерването на з емята пък се колебае в взаимозависимост от това, дали е из оран а с бик или с кон. Дори на държавно равнище имало проблеми с отмерването : през 1371 година британското държавно управление направи ло преброяване на църковните енории в кралството и ги изкарало към 45 хиляди, а всъщност нямало повече от 6.5 хиляди.
В документи и актове, които приказват за ежедневието на популацията, на всички места се срещат избрания, които просто имат някакво прикрито значение, известно единствено на отдадените : „ моят десятък “, „ моята земя “, „ моите права за прилагане “. Или нереални характерности като „ огромни “, „ обилни “ и т. н.
Но трябва да разберем, че един феодален човек не би трябвало да прецизира нищо по една елементарна причина – всичко е Божие създание, което не изисква оборване. Числото „ едно “ значи божествено единение, три е християнската Троица, четири е цифрата на небесния Ерусалим, Б ожествения храм и дом. Седем е битието и продължителността на седмицата. Числото шест значи априори най-голямото допустимо количество – нали не може да се брои повече от пръстите на едната ръка.
Трябва да се означи един значим миг: до ХІХ век в християнския свят е имало 12-тична система, която е наследена от времето на Античността. Лу нните месеци задават авансово ритъма на времето в годината, но не корелират по никакъв начин с времето на въртене на Земята към Слънцето. Затова се обръщали към съзвездията, които според Птолемей били 12, но в християнската традиция това число принадлежало на 12-те Израилеви колена . Числото 20 пък напомня 20- те пръста на четирите крайника на индивида. Нула та се появила в Европа с помощта на византийците през Х-ХІ век – а през ХІІІ век данъчната система на европейските кралства се убеждава в изгодите от нея.
Имало и проблем със замяната на римските числа с арабски ( които, в действителност, са индийски). Тези компликации пораждат по време на първите съществени стопански и културни контакти сред Европа и арабския Изток по време на кръстоносните походи и испанската Реконкиста.
Що се отнася до геодезията, тя има дълга традиция. Опитът на Античността е показан от творбите на Плиний, Варон, Колумел и Боеций. До ХV век кардинално нищо не се било променило при измерването на земните имоти. Чертежите на Вилярд дьо Хонекур и фрагменти на кадастри от ХІV век удостоверяват това. Подобна била обстановка та и в строителството.
През ХV век в Европа се появява първото изчислително устройство – абак с везни, изобретен от Херберт Орилякски.
Що се отнася до парите, тяхната скáла през Средновековието била набор от нереални цифри, без оглед на монетите. Например, едн а ливра (първоначално един фунт метал, единица за тегло ) била равн а на двадесет су, а едно су – на дванадесет дение. Проблемът бил, че в ъв Франция имало тридесет такива измервателни скáли. Ливрите в Париж, Тур и Виена били различни едн а от друга. „ Парижките “ коства ли 80% от ливри те на Тур . Пробите и тежестите, несъмнено, също били разнообразни. Във валутите царял цялостен безпорядък. Имало екю, ангел, корона, франк, флорин, дукат, м атапан, маработин и тъй наречените Платежна та система изобщо не била закрепена. Бъркотията пор аждала всевъзможни търговски спекулации.
Подходът към категории те „ размер “ и „ пространство “ през Средновековието бил двуизмерен. Нищо не било оценено в дълбочина. Д о ХІІІ век европейците не проявявали изключително внимание към географията. Например, Петър Дамян (1007-1072) даже не забеляза л по какъв начин минал Алпите, а свети Бернар не осъзнал, че върви около Женевското езеро. След ХІІІ в ек жителите на Европа придобили най-малко някаква визия за география. Възникнали въпроси каква е формата на Земята, дали стои неподвижна или се върти.
Но това не промени ло общата обстановка в представите на елементарните хора за географията на света. Скитащи небогати поклонници при типа на всеки огромен град задавали въпроса : „ Това ли е Йерусалим, къде то отиваме? “. Дори през днешния ден, при започване на ХХІ век, статистиката регистрира, че 150 милиона души в света са твърдо уверени, че Земята е плоска.
